Село Антон е разположено в южното подножие на Стара Планина.
През общината минава участък от жп линията София-Карлово-Бургас и подбалканския път София –Бургас.
Част от землището на Антон влиза в границите на националния парк „Централен Балкан“.
Селото разполага с един семеен хотел с леглова база от 18 места и няколко къщи за гости.
Част от землището на с.Антон е разположено в „Централен Балкан“, откъдето се навлиза през местността „Въртопа“.
Редица планинари избират с. Антон за изходна точка за изкачване към билото на Стара планина.
Около селото е пълно с природни и културно-исторически забележителности, които трябва да посетите.
Тук се намира водопадът Пеперудата, който е разположен между Антон и град Клисура до Подбалканския път. Височината на водопада е близо 20 метра, а от двете страни на пътя има паркинг, което го прави много леснодостъпен.
Природният резерват Боатин се намира в най-западната част на парка „Централен Балкан“ и само на 8 км от селото. Издига се на 800-2000 метра надморска височина и е пълен с огромни букови дървета, които покриват почти цялата част от територията на резервата. Предполага се, че някои от тях са между 170 и 200 години стари. Резерватът е един от най-обширните в Европа с букови масиви и е защитен.
За планинарите апетитен е връх Вежен – 2198 метра висок и намиращ се в Тетевенския Балкан. На близо 8 км от село Антон, върхът предлага уникална панорамна гледа км Рила, Пирин, Средна гора и централното било на Стара планина.
Хижа Бенковски е друго страхотно място в планината. Намира се в югозападното подножие на връх Ушите. Хижата е двуетажна и има капацитет от 60 места. Има водХижа Бенковски
Хижа Бенковски се намира в югозападното подножие на връх Ушите. Построена е през 1932 г. и представлява двуетажна сграда с капацитет 60 места. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от агрегат и ВЕЦ, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня, столова и лавка.
Смята се, че около Антон е съществувало селище от дълбока древност до тракийската античност и средновековния период. В района са открити няколко могилни некрополи. Намерена е и златна монета от времето на византийския император Лъв/Леон I (457-474г.), която свидетелства, че е имало живот поне до ранновизантийската епоха.
След освобождението от турско робство, селото, тогава наречено Лъжене, се превръща в гранична точка между новосъздаденото Княжество България и Източна Румелия. Границата минава точно до селото и по течението на намиращата се наблизо река Тополница, а Лъжене остава в състава на Източна Румелия.
Църквата „Свети Илия“ е изградена през 1895 година в чест на разрушения едноименен манастир.
В близост до селото е изграден параклис, за да се достигне до него се минава през амфитеатър, който е снабден с пейки ,маси има барбекю и е чудесно място за отдих.
През 1950 година селото е преименувано на Антон в чест на местния комунист и партизанин Стефан Минев с прякор Антон.
Еленска базилика
Святото място се намира на около 3.5км североизточно от град Пирдоп. Местността и реката, която протича през нея, се наричат “Еленско” и “Еленска река”, а развалините на раннохристиянската базилика “Еленски манастир” или манастир “Свети Илия”. Мястото е древно тракийско светилище на племето великокойлалети.
По архитектурни данни базиликата е от типа укрепени храмове. Църквата се намира в източната част на неголям двор, ограден с дебели крепостни стени и 4 броя четириъгълни кули. Строена е към края на Vв, а преустройвана в годините на имп. Юстиниан Велики (527-565г). Изграждането на защитната крепостна система се свързва с масираните славянски нападения през VI – началото на VIIв на Балканите. В годините на Втората българска държава Еленската църква е активно работещо книжовно средище. Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол – среднобългарски паметник от началото на XIIIв, за който има запазено предание, че е намерен през XIXв укрит в ниша в самата църква.
Църквата е била действаща до към 1700г. От устни предания се знае, че при един поход на османски войски в района от това време живеещите в близкото село Лъджене мюсюлмани наклеветили монасите от манастира, че не се подчиняват и се подиграват на жителите на селото. Тогава тя е обстрелвана с топове и опожарена по заповед на предводителя на войските Яхия паша.
Параклис “Свети Георги” – с.Антон
На 19 октомври 2007г, в месността “Св. Георги”, над село Антон, на мястото на малък манастир, е осветен новоизградения параклис, носещ името на свети великомъченик Георги.
Северно от параклиса е изграден навес с огнище, чешма и стационарни пейки и маси, а югозападно от параклиса, е изграден амфитеатър със стъпаловидно разположени места за сядане и още един навес с пейки, маси и огнище. Изградени са подпорни стени с площадки, от които се откриват красиви природни пейзажи.
Антонски водопад “Пеперудата”- с.Антон
Антонският водопад “Пеперудата” се намира на Подбалканския път посока Бургас край село Антон. Разположението му непосредствено до пътя предоставя възможност на всеки преминаващ от там да се наслади на неговата красота.
Най-добре е да се види през пролетта, тъй като тогава е най-пълноводен. Антонският водопад е включен и в Националния парк “Централен Балкан”.
Връх Картала
Връх Картала е висок 2031м. Към върха билото е по-широко. Върху заравненото теме на върха има три скални групи. Северната е най-висока. Върху нея е издялан триангулачен знак. Тя е характерен белег за разпознаване на върха от север.
Язовир Душанци
Язовир Душанци се намира на река Тополница, на около 2,5 км от село Антон, на 2 км от село Душанци на територията на община Пирдоп. Основно е предназначен за промишлено водоснабдяване. Местността около язовира е с чист планински въздух и красиви гледки. Поляните му са подходящи за излети и пикници. В язовира е забранено къпането, но е много подходящ за водни спортове и риболов.
В близост до международен път Е871 (Подбалканския път), на излизане от село Антон в посока Карлово, в живописна местност е издигнат Чешма-паметник на загиналия български граничар Тодор Патаков от село Антон. Надписът на чешмата гласи: “За нашата родина ти до браздата гранична загина”.
На 28-ми май, 1944г в село Лъжене, днешен Антон, фашистки отряд разстрелва четирима комунисти-ятаци от селото:
Никола Цончев Николов, роден на 15 октомври 1912 г. в Лъжене /Антон/
Иван Ганчев Метанов, роден на 1 септември 1924 г. в Лъжене /Антон/
Стефан Николов Плъков, роден на 9 май 1897 г. в Лъжене /Антон/
Христо Николов Плъков, роден на 5 юни 1901 г. в Лъжене /Антон/
Върху паметника са изписани имената на загиналите и част от “Партизански марш” от поета Веселин Андреев.
В близост до с.Антон на около 23 км се намира гр.Копривщица.